За уроците  на човешката душа през знаците на зодиака, споделено

За уроците  на човешката душа през знаците на зодиака, споделено от  книгата на Алис Бейли „ Подвизите на Херкулес ”

(Heracles and the Erymanthian Boar, by Francisco de Zurbarán, 1634, Museo del Prado)

Качество: Равновесие. Преходен интервал, когато двойствеността се познава, а животът на душата и формата става балансиран. (Закон, Секс, Пари).
Девиз: От страна на формата: „ Нека се направи избор “; от страна на душата: „ Аз предпочитам пътя, легнал сред двете велики линии на мощ “.

Везните оферират доста парадокси и крайности според от това дали индивидът се движи по зодиака в посока на часовниковата стрелка или е стъпил по пътя на завръщането, както вършат учениците, които умишлено се обръщат към еволюционния път, или пътя към Дома. 

Казват, че Везните са най-трудният за схващане знак, в който няма нито скотски, нито човешки знак, в случай че се абстрахираме от това, че везните се държат от фигурата на Справедливостта – от сляпата жена. Сляпа външно, като справедлив белег, с цел да може нейният вътрешен и подсъзнателен взор по-ясно да съзира справедливостта.

Казват, че това е пауза, която наподобява на спокойното вслушване при медитация, и е време за оценка на предишното. Важно е да се знае, че междинният човек навлиза във Везни посредством суровото тестване в Скорпион, а по-развитият човек влиза в този знак през Дева, т. е. с пробудено в сърцето и мозъка си Христово схващане. Можете да си визиите какъв брой друг ще бъде опитът на тези двама души във Везни! В първия случай чашите на везните ще се люлеят внезапно нагоре-надолу, а във втория ще бъде реализирано цялостно (или съвсем пълно) равновесие сред материята и духа, както и сред по-малките двойки противоположности. На дадения стадий започваме да разбираме за какво в този спокоен знак се сблъскваме с казуса за секса и парите – положителни прислужници и неприятни господари според от метода, по който се употребяват. Сексът е свещенодействие, единство на мъжкото и женското начало за основаване на форми и продължение на разгръщащия се живот. Ако не се трансфорат в самоцел, парите са средство за размяна и за шерване златото на скъперника или това на любящото и отдаващо сърце. 

Равновесието на двойките противоположности е тъкмо несъмнено. То може да се колебае от тенденциозност и предубеждения до правдивост и разсъдителност; от последна нелепост до въодушевена мъдрост. Колко неизмеримо и радостно звучи това изказване! За знак на мъдростта нормално се приема совата – една много глупава и полусляпа птица, а хората, смятащи себе си за мъдри, са малко скучни и постоянно изпълнени с значимост, до момента в който същинската мъдрост би трябвало да бъде „ въодушевена “. Тук има над какво да се разсъждава. Във Везни може да има конспирация – криволичещите пътища на откритите от индивида закони подготвят към това; само че може да стане и тъкмо противоположното - държанието на индивида в този знак да бъде непосредствено и почтено. Човекът на Везните се отличава или с материалистична, или с духовна настройка. Всички съзвездия, които срещаме по този път, описващ кръг след кръг, са хармонични, положителни и ни водят към задачата. Само от нашата схватливост и от способността ни да се възползваме от тях зависи какво тъкмо ще проявим в себе си. Това припомня на неточните усещания, получени от инцидентния екскурзиант, които много се различават от тези на живелия дълго в дадена страна и добре опознал я човек. Понякога ти минава мисълта, че хората, преди да получат виза, би трябвало да се подложат на тест за просветеност. Някои туристи, откакто са прекарали няколко дни в Париж, популяризират вкъщи си извънредно необективни хрумвания, уверени че са опознали цяла Франция. 

Размисли за родения във Везни

Преди да залови еримантския глиган, Херкулес сяда на масата дружно с Фол и пие мощно вино. В случая той се демонстрира като общителна и гуляйджийска душа, която търси и намира удоволствията. За Херкулес, както и за всеки, който се готви да извърши подвига във Везни, воалът на удоволствието би трябвало да се разсее преди да бъде подхваната значимата задача за реализира на хладнокръвие, т. е. за подчинение на глигана.

Важно е да се помни, че запоят с виното предизвиква нещастието и гибелта на Фол. Макар че тази неочаквана злополуката в живота на преследващия удоволствията човек на Везните се трансформира в нечовечен урок, тя е нужна поради растежа на душата. Без такива нещастия качествата на индивида във Везни ще останат дремещи. Той излиза на своя път през зимата, в мрачното време, когато животът на личността губи своя темп.

Херкулес не ползва груба мощ, с цел да залови глигана. Той слага клопка, чака и дава опция на звяра самичък да падне в нея. Когато животното се оказва в клопката, Херкулес незабавно се възползва от ситуацията. Това е доста особено за индивида на Везните – да заобикаля директната битка и да не влага повече сили, в сравнение с е нужно. Той се стреми да реализира задачата си меко, а не посредством насила.

В мита се споделя, че Херкулес хванал животното за задните крайници и го принудил да слиза от планината единствено на предните си крайници и че този театър провокирал смях у всички, които го видели. В този епизод виждаме способността на индивида -Везни да откри неизмеримо решение и да оцени цената на неуместното.

В историята на човечеството въпроси от голяма значимост са се решавали с помощта на невероятен метод към елементарен проблем. Един татарски водач да вземем за пример запалил голям пожар зад личната си армия и по този начин я принудил да се втурне напред с такава отчаяна решимост, че никой зложелател не можел да й устои. Когато Ханибал изпратил слоновете си срещу Сципион, той от своя страна заповядал на тръбачите си да надуят тръбите право в ушите на животните. Изплашени от шума, слоновете се обърнали в паническо бягство и смачкали доста от бойците на Ханибал.

Осъзнаването на несъответствията е едно от най-великите оръжия, дадени на човечеството в неговата непрекъсната битка против заслепенията. То поражда смях, който унищожава претенциите и взривява остарелите структури.

Това е единственият героизъм, който приключва с гърмежи от смях. Херкулес освен извършва даденото му предписание, само че трансформира свирепия глиган в обект на подигравки. Ако променим най-малко малко гледната си точка, доста от ужасите в виталния ни опит могат да бъдат преобразувани посредством благословеното възприятие за комизъм. Много от нещата, които хората преглеждат с мрачна съвестност, в действителност имат много занимателни страни.

Човекът на Везните живее като мери и уравновесява всички неща. Подобен метод постоянно основава усещане за подозрения и колебливост. Тъй като е научил, че черното и бялото имат доста градации, този човек рядко е податлив към крайности. Той знае, че тези, които се одобряват за стълбове на обществото, могат да се окажат фарисеи, а незабележимият и непретенциозен човек - солта на земята. Той схваща, че този, който най-яростно от всичко пази своята изключителност, може да бъде минимум заслужен. Той е научил, че мъдреците на света могат да се държат като глупци, а глупците могат инцидентно да попаднат на съкровища. Той знае, че светските присъди могат да бъдат анулирани от по-висшия съд и че истината може да върви по земята в доста и необикновени премени.

По този метод търсенето на истината се трансформира в насърчаване на умения за разграничаване. В прочут смисъл, за индивида не съществуват истини, тъй като всяка обособена истина е единствено част от огромното цяло. Търсенето на тези по-общи понятия е по-важно от придържането към тесния, обособен сегмент. 

Подобно на грижовен паяк, индивидът на Везните непрекъснато тъче нишката на съотношенията и основава сензитивната мрежа на смислите. Резултат от тази активност е синтезът. Той като че ли стои сред съответното и нереалното и се пробва да ги съотнесе. Тук постоянно се получава разминаване – раздор сред заложената и постигнатата цел, само че без значение от това паяжината сияе блестящо и придобива изискана хубост. 

Човекът на Везните постоянно чака, стоешком на половината път сред земята и небето. Като гледа нагоре, той съзерцава прелестните видения, сияещия изгрев, позлатяващ снежните върхове на планините; като огледа надолу, вижда мърсотията и калта, в която крачат човешките синове. От една страна познава висшите идеали; от друга – схваща, че те са непризнати и неразбрани. Той е задължен да остане и да работи в тази междинна точка на пътя. Ако индивидът на Везните се издигне към идеалния свят, ще загуби връзката с елементарните неща; в случай че се спусне към равнището на материалната интензивност, ще изгуби скъпото схващане, което е основата на неговото създание. Той се колебае сред тези два свята, с цел да реализира схващане, което включва висшето и низшето, положителното и неприятното, възвишеното и незначителното. Това е състраданието.

Придобиването на познание носи отчаяние. Прониквайки в сърцето на хората, той вижда там мрачни сенки и утайки от необясними пристрастености. Така той открива главните способи, посредством които хората реализират триумф, тъмните петна в живота на всички почитани хора и дребните хитрости, посредством които те се избавят от гласа на съвестта. Той следи зараждането на новите хрумвания, които още при първото прелъщение нормално се попарват от слана. Съзерцава дългия път, който следва на човечеството, с обособените му достижения и многочислените му неуспехи.

Какви са резултатите от тези разсъждения? Най-напред заслепението, което толкоз постоянно приковава индивида към земята, доста отслабва. Той стартира да схваща, че хората живеят в кълбящите се облаци на илюзията, държат се за живота като самоцел и постоянно бягат от истината като от злополука. Това изложение на човешките недостатъци не значи, че хубавите качества на хората остават незабелязани; в случай че те не бяха задоволително, светът не би могъл да съществува. 

Човекът на Везните по никакъв начин не е убеден, че желае да вземе присъединяване в нападателната битка за битие и войнствено да си проправя път към върховете на властта и престижа. Ако се грижеше основно за себе си, той по-скоро би отишъл в библиотеката и там би прекарвал дните си. Съществуват обаче и други човешки същества, които имат условия към него. По този метод в живота му се вкоренява претекстът за служене, учреден върху обективното схващане на човешката природа. Откровено казано, да се служи на такива невероятни същества като хората е доста мъчно. Кажете на индивида истина, която (ако бъде приета) ще промени стандарта на неговия живот, и той ще ви упрекна в радикалност; пробвайте се нещо да му докажете и той настойчиво ще отстоява преимуществата на своите инстинкти. От друга страна, в случай че деянията равнодушие към ориста му, ще ви упрекна в безразличие към неговите премеждия. Онзи, който реши да служи на човешката раса, би трябвало да бъде подготвен за недоумение, за погрешно пояснение на постъпките му, за изкривяване на всичко, което е споделил, и свеждането му до неговата диаметралност. 

Човекът на Везните не е податлив да бъде нито маниак, нито тиранин. Той по-скоро се стреми да убеди, в сравнение с да принуди. Той схваща изкуството на духовния компромис, което значи подготвеност да се отстъпва по несъществените точки, плюс увереност, че небесата се доближават с поредност от обособени крачки, а не с един избавителен скок. Служенето на другите изисква точна преценка на техните благоприятни условия, тъй като да се чака от хората това, което те не са способни да дадат, не е умен метод и води до огорчения. Помощта, предлагана на индивида, би трябвало да е съобразена с рамките на неговите лимитирани благоприятни условия. В противоположен случай тя може да се окаже нездравословна. Необходимо е да се прави ясно разграничаване сред прекомерно огромната и прекомерно дребната помощ. Ако е оказана прекомерно огромна помощ, индивидът няма да се стреми да разкрие своите лични благоприятни условия, а в случай че е прекомерно дребна – той може да потъне в океана на отчаянието. С други думи, оказваната помощ би трябвало да бъде деликатно съобразена с потребностите на съответния човек. Нерядко помощта се оказва бреме; постоянно е по-добре личността да получи свободата сама да създаде своята духовна увереност като резултат от личните си горчиви спорове.

Постоянното претегляне и мерене, толкоз особено за индивида на Везните, има за цел установяването на равновесие. Светът се крепи върху равновесието и индивидът на Везните добре разбира това. Всъщност, законите на кармата също могат да се преглеждат като уравновесяващи механизми, които не позволяват продължителното битие на небалансирани положения. Катастрофите, които сполетяват индивида, имат за цел не просто да го санкционират, а да възстановят равновесието в неговата природа. Този, който самичък откри равновесие в своя живот, надали ще се докара до състояние то да му бъде налагано посредством жестоките удари на събитията. Чашите на Везните елементарно могат да се наклонят в една или друга посока, само че междинната точка, където се намира равновесието, остава неизменима. Това е точката на хармонията и на безвредното леговище, което в никакъв случай няма да бъде застрашено от колебаещите се сенки на земните произшествия и бедствия.

Попаднал в центъра на дисонанса, индивидът на Везните лелее фантазията за хармонията; в далечната страна той помни дома на своя Отец. Скътал този спомен в паметта си, той се стреми да бъде точка на мира в морето от противоборстващи сили. Такава е задачата, само че тя не всеки път се доближава. Стремежът му към естетика ускорява неговото предпочитание да бъде миротворец. Обикновено той е кадърен да разбере еднообразно добре и двете страни на спора и тази дарба го прави добър медиатор или съдия.

Енергиите, които той употребява, са убеждението, учтивостта и съдействието и даже когато те се окажат неефективни, той отхвърля по-грубите способи. Такъв човек е естествено благоразположен към социална работа и с подготвеност взе участие в разнообразни стратегии за приятелство и единство.

В индивида на Везните е засилен женският детайл и това е естествено, тъй като този зодиакален знак се ръководи от Венера. Твърдият и деен напън на актуалния живот е прекомерно агресивно-мъжествен; належащо е допълващото въздействие на меката прелест и художествената хубост на женския съставен елемент. Човекът на Везните инстинктивно схваща това.

Той знае, че мъжествената напоритост би трябвало да бъде уравновесена посредством по-финия мирис на женската мекота; че податливата вода надживява твърдия камък и закалената стомана.

Когато индивидът на Везните успее да усвои меката и нежна естетика на Венера, той стартира да се откликва и на друга осцилация – тази на Уран. В Библията това влияние се разказва с думите: „ Ето виж, създавам всичко отначало “. Старите форми към този момент се преглеждат като вериги и калъпи, от които е време да се избавим. Божията метла би трябвало да измете всичкия отпадък на вековете, с цел да могат висшите идеали на братството и единството да се въплътят в самата конструкция на нашите институции, с цел да може животът, който водят хората, да отразява божествения облик, неотменно запечатан в тяхното създание. Тези революционни промени не могат да се доближат посредством преустрояване на външните форми и институти; те би трябвало да произтичат от човешкия разсъдък, от безмълвието на човешкото сърце, когато човек се обръща към светлината, струяща от безконечната обител вътре в него самия. Човекът на Везните стартира да трансформира себе си, знаейки, че това е първата крачка към изменението на света.

Изображение: Heracles and the Erymanthian Boar, by Francisco de Zurbarán, 1634 (Museo del Prado) - Wikipedia